17 сент. 2015 г., 22:57

Застина в небето звезда

597 0 4

Светещ огън.

Минало захвърлено в пещта.

Черни въглени догарят в ноща.

 

Една светулка -

толкоз светлина!

От сърце раздава топлина.

Моята врата не подмина,

ключа завъртя и

тихо отлетя.

 

Остана огънят догарящ в камината.

Застина в небето звезда -

от рода ни!

 



Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Василка Ябанджиева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Чудесно, Васе!С Владислав Недялков съм! Поздрав!
  • Впечетли ме:
    "Една светулка-
    толкоз светлина!"
    Красиво и поетично!Харесах, Василке, и го оценявам!Поздрави от мен!!
  • Образно и красиво!
  • Рано или късно човек остава сам. Затова ще перифразирам Франсоаз Саган: Здравей самота! Народът го е казал другояче: Ела зло, че без тебе по-зло. Поздрав и горе главата, Василке!

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...