17 сент. 2015 г., 22:57

Застина в небето звезда

594 0 4

Светещ огън.

Минало захвърлено в пещта.

Черни въглени догарят в ноща.

 

Една светулка -

толкоз светлина!

От сърце раздава топлина.

Моята врата не подмина,

ключа завъртя и

тихо отлетя.

 

Остана огънят догарящ в камината.

Застина в небето звезда -

от рода ни!

 



Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Василка Ябанджиева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Чудесно, Васе!С Владислав Недялков съм! Поздрав!
  • Впечетли ме:
    "Една светулка-
    толкоз светлина!"
    Красиво и поетично!Харесах, Василке, и го оценявам!Поздрави от мен!!
  • Образно и красиво!
  • Рано или късно човек остава сам. Затова ще перифразирам Франсоаз Саган: Здравей самота! Народът го е казал другояче: Ела зло, че без тебе по-зло. Поздрав и горе главата, Василке!

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...