17 sept 2015, 22:57

Застина в небето звезда

  Poesía
595 0 4

Светещ огън.

Минало захвърлено в пещта.

Черни въглени догарят в ноща.

 

Една светулка -

толкоз светлина!

От сърце раздава топлина.

Моята врата не подмина,

ключа завъртя и

тихо отлетя.

 

Остана огънят догарящ в камината.

Застина в небето звезда -

от рода ни!

 



¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Василка Ябанджиева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Чудесно, Васе!С Владислав Недялков съм! Поздрав!
  • Впечетли ме:
    "Една светулка-
    толкоз светлина!"
    Красиво и поетично!Харесах, Василке, и го оценявам!Поздрави от мен!!
  • Образно и красиво!
  • Рано или късно човек остава сам. Затова ще перифразирам Франсоаз Саган: Здравей самота! Народът го е казал другояче: Ела зло, че без тебе по-зло. Поздрав и горе главата, Василке!

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...