Ve2666 (Василка Ябанджиева)
30 541

17 sept 2015, 22:57

Застина в небето звезда

Poesía

595 0 4

Светещ огън.

Минало захвърлено в пещта.

Черни въглени догарят в ноща.

Една светулка -

толкоз светлина!

От сърце раздава топлина.

Моята врата не подмина,

ключа завъртя и

тихо отлетя.

Остана огънят догарящ в камината.

Застина в небето звезда -

от рода ни!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

stoyna (Стойна Димова)

Чудесно, Васе!С Владислав Недялков съм! Поздрав!

2015-09-19T01:52:48+03:00
koli4a (Никола Апостолов)

Впечетли ме:
"Една светулка-
толкоз светлина!"
Красиво и поетично!Харесах, Василке, и го оценявам!Поздрави от мен!!

2015-09-18T21:09:31+03:00
странница (Сеси)

Образно и красиво!

2015-09-18T12:01:24+03:00
vega666 (Младен Мисана)

Рано или късно човек остава сам. Затова ще перифразирам Франсоаз Саган: Здравей самота! Народът го е казал другояче: Ела зло, че без тебе по-зло. Поздрав и горе главата, Василке!

2015-09-18T00:05:12+03:00

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.2K 5.0

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0