Ve2666 (Василка Ябанджиева)
30 541

17 sept 2015, 22:57

Застина в небето звезда

Poesía

598 0 4

Светещ огън.

Минало захвърлено в пещта.

Черни въглени догарят в ноща.

Една светулка -

толкоз светлина!

От сърце раздава топлина.

Моята врата не подмина,

ключа завъртя и

тихо отлетя.

Остана огънят догарящ в камината.

Застина в небето звезда -

от рода ни!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

stoyna (Стойна Димова)

Чудесно, Васе!С Владислав Недялков съм! Поздрав!

2015-09-19T01:52:48+03:00
koli4a (Никола Апостолов)

Впечетли ме:
"Една светулка-
толкоз светлина!"
Красиво и поетично!Харесах, Василке, и го оценявам!Поздрави от мен!!

2015-09-18T21:09:31+03:00
странница (Сеси)

Образно и красиво!

2015-09-18T12:01:24+03:00
vega666 (Младен Мисана)

Рано или късно човек остава сам. Затова ще перифразирам Франсоаз Саган: Здравей самота! Народът го е казал другояче: Ела зло, че без тебе по-зло. Поздрав и горе главата, Василке!

2015-09-18T00:05:12+03:00

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poesía 4.1K 5.0

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0