17.09.2015 г., 22:57 ч.

Застина в небето звезда 

  Поезия
413 0 5

Светещ огън.

Минало захвърлено в пещта.

Черни въглени догарят в ноща.

 

Една светулка -

толкоз светлина!

От сърце раздава топлина.

Моята врата не подмина,

ключа завъртя и

тихо отлетя.

 

Остана огънят догарящ в камината.

Застина в небето звезда -

от рода ни!

 



© Василка Ябанджиева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Чудесно, Васе!С Владислав Недялков съм! Поздрав!
  • Впечетли ме:
    "Една светулка-
    толкоз светлина!"
    Красиво и поетично!Харесах, Василке, и го оценявам!Поздрави от мен!!
  • Образно и красиво!
  • Чудесно, силно, образно и чувствено:
    "Една светулка -

    толкоз светлина!

    От сърце раздава топлина.

    Моята врата не подмина,

    ключа завъртя и

    тихо отлетя.



    Остана огънят догарящ в камината.

    Застина в небето звезда -

    от рода ни!"

    Силни аплодисменти!!!
  • Рано или късно човек остава сам. Затова ще перифразирам Франсоаз Саган: Здравей самота! Народът го е казал другояче: Ела зло, че без тебе по-зло. Поздрав и горе главата, Василке!
Предложения
: ??:??