22 окт. 2022 г., 14:56

Засвири ми, мое щурче

783 8 16

Засвири ми, мое мило щурче,

песен чудна, топла. За лятото.

Засвири ми, запей, че животът тече,

а в душите, есен нахлу безвъзвратно.

Засвири ми, в своята песен сбери

всички наши лета на години отминали.

В късна есен, с посребрени вече коси,

но сърцата ни за любов неизстинали.

Засвири ми, запей мое мило щурче,

ще преглътнем тъй студената зима.

Щом с любов се държим за ръце,

сняг в душите ни никога няма да има.  

 

22.10.2022

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Роси, благодаря ти! Песента на щурчето е стоплила и твоето сърце! Много ме зарадва!
  • Скити, наистина е като песен! Завъртя се в главата ми и засвири! Прекрасно е!
  • Миленка, песента е на щурчето , а ти си я чула и си усетила топлината и обичта! Една зелена радост може само да ме зарадва Благодаря ти!
    Здравей, Ина! "Някога в някой ден, пълен с късни жерави..." - много интересна асоциация си направила Усмихна ме
  • "Щом с любов се държим за ръце,
    сняг в душите ни никога няма да има. " тъй-тъй Ще ги будим щурчетата и през зимата, то е ясно. "Как да се простим... Някога в някой ден, пълен с късни жерави, пълен с късни жерави, с есен и тъга. И това ще стане, и това ще стане, някога, но не сега." Просто се сетих.
  • Красива и обичаща песен си изляла, Скитнице. Сгряваща, жизнерадостна и вярваща

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...