22.10.2022 г., 14:56

Засвири ми, мое щурче

781 8 16

Засвири ми, мое мило щурче,

песен чудна, топла. За лятото.

Засвири ми, запей, че животът тече,

а в душите, есен нахлу безвъзвратно.

Засвири ми, в своята песен сбери

всички наши лета на години отминали.

В късна есен, с посребрени вече коси,

но сърцата ни за любов неизстинали.

Засвири ми, запей мое мило щурче,

ще преглътнем тъй студената зима.

Щом с любов се държим за ръце,

сняг в душите ни никога няма да има.  

 

22.10.2022

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Роси, благодаря ти! Песента на щурчето е стоплила и твоето сърце! Много ме зарадва!
  • Скити, наистина е като песен! Завъртя се в главата ми и засвири! Прекрасно е!
  • Миленка, песента е на щурчето , а ти си я чула и си усетила топлината и обичта! Една зелена радост може само да ме зарадва Благодаря ти!
    Здравей, Ина! "Някога в някой ден, пълен с късни жерави..." - много интересна асоциация си направила Усмихна ме
  • "Щом с любов се държим за ръце,
    сняг в душите ни никога няма да има. " тъй-тъй Ще ги будим щурчетата и през зимата, то е ясно. "Как да се простим... Някога в някой ден, пълен с късни жерави, пълен с късни жерави, с есен и тъга. И това ще стане, и това ще стане, някога, но не сега." Просто се сетих.
  • Красива и обичаща песен си изляла, Скитнице. Сгряваща, жизнерадостна и вярваща

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...