15 мая 2009 г., 11:44

Затишие пред буря 

  Поэзия
1001 0 15

Отиде си.

Вдъхновението.

Повали ме.

Не се просмуква

в моите мисли –

любовта.

Не чакам нечия

присъда.

Търся само обич,

а получавам –

тъга.

Напусна ме

смисълът да бъда –

творец

на своята съдба.

В зима

леглото си превърнах.

Приютих

без страх страха.

Все си мисля:

затишие

пред буря.

Моля се,

наистина да е така!

Имам нужда

да пиша...

да пиша...

Боже!

Това ли е моята

съдба?

© Ванина Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??