Затишие пред буря

Поэзия

1.4K 0 15

Отиде си.

Вдъхновението.

Повали ме.

Не се просмуква

в моите мисли –

любовта.

Не чакам нечия

присъда.

Търся само обич,

а получавам –

тъга.

Напусна ме

смисълът да бъда –

творец

на своята съдба.

В зима

леглото си превърнах.

Приютих

без страх страха.

Все си мисля:

затишие

пред буря.

Моля се,

наистина да е така!

Имам нужда

да пиша...

Боже!

Това ли е моята

съдба?

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

cvete21 (Цветелина Янкова)

Това е твоето призвание- да пишеш, Вани! Всичко е само затишие, няма за какво да се тревожиш. Поздрави!

2009-08-26T17:31:36+03:00
Barona38 (Ивайло Терзийски)

Хей, Талисманче, пиши!

2009-06-12T02:06:45+03:00
Ена (Елена Гоцева)

Девойко, мари, хубава... я се стегни
Пишеш толкова добре, а само се излежаваш...
Кви са тия отчаяния, м???
Я бързо вземай... клавиатурата... и почвай!!!
Искам да те чета!!!
Прегръдка!!!

2009-05-27T07:29:18+03:00
Love (Ванина)

Благодаря ти!

2009-05-25T10:19:22+03:00
Barona38 (Ивайло Терзийски)

Съдбата е в твое ръце, а ние правим, което е по силите ни. С теб, Мъниче: Ваше Благородие

2009-05-21T22:22:56+03:00