15.05.2009 г., 11:44 ч.

Затишие пред буря 

  Поезия
948 0 15

Отиде си.

Вдъхновението.

Повали ме.

Не се просмуква

в моите мисли –

любовта.

Не чакам нечия

присъда.

Търся само обич,

а получавам –

тъга.

Напусна ме

смисълът да бъда –

творец

на своята съдба.

В зима

леглото си превърнах.

Приютих

без страх страха.

Все си мисля:

затишие

пред буря.

Моля се,

наистина да е така!

Имам нужда

да пиша...

да пиша...

Боже!

Това ли е моята

съдба?

© Ванина Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??