Отиде си.
Вдъхновението.
Повали ме.
Не се просмуква
в моите мисли –
любовта.
Не чакам нечия
присъда.
Търся само обич,
а получавам –
тъга.
Напусна ме
смисълът да бъда –
творец
на своята съдба.
В зима
леглото си превърнах.
Приютих
без страх страха.
Все си мисля:
затишие
пред буря.
Моля се,
наистина да е така!
Имам нужда
да пиша...
да пиша...
Боже!
Това ли е моята
съдба?
© Ванина All rights reserved.
Поздрави!
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
