Затишие
Заливат ме студените вълни.
В морето през септември се завръщам.
"Не ме боли! Не ме боли!"-
повтарям си на път за вкъщи.
Обиквам пясъчния хлад
и мириса на сини водорасли.
До мидичка познавам този свят,
във който се родих, но не пораснах.
Прогонвам ветровете и дъжда,
и се отчупвам като камъче обрулено.
Сега е времето да замълча
като затишие след дълга буря.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Миглена Цветкова Все права защищены ✍️ Без помощи ИИ
