12.10.2025 г., 7:36

Затишие

119 1 0

Заливат ме студените вълни.

В морето през септември се завръщам.

"Не ме боли! Не ме боли!"-

повтарям си на път за вкъщи.

 

Обиквам пясъчния хлад

и мириса на сини водорасли.

До мидичка познавам този свят,

във който се родих, но не пораснах.

 

Прогонвам ветровете и дъжда,

и се отчупвам като камъче обрулено.

Сега е времето да замълча

като затишие след дълга буря.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Миглена Цветкова Всички права запазени ✍️ Без използване на ИИ

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...