Затишие
Заливат ме студените вълни.
В морето през септември се завръщам.
"Не ме боли! Не ме боли!"-
повтарям си на път за вкъщи.
Обиквам пясъчния хлад
и мириса на сини водорасли.
До мидичка познавам този свят,
във който се родих, но не пораснах.
Прогонвам ветровете и дъжда,
и се отчупвам като камъче обрулено.
Сега е времето да замълча
като затишие след дълга буря.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Миглена Цветкова Всички права запазени ✍️ Без използване на ИИ