19 янв. 2009 г., 07:25

Затова ще си трая

Поэзия

850 0 19

Попитах те.
И докога?!
А ти,
в краткия миг
на мълчание
нали
все с мене вървиш?
И в светлата вечер
на тихото скитане...
Началото.
Беше спонтанно
взето решение.
Не сбърках, нали?
Все в очите ти
намирам
свойте въпроси.
Мълчалив си.
И тъжен дори.
А аз не такъв
те желая.
И не ...
Каза,
обърнала съм ти гръб...
Не исках
да ме гледаш как плача.
Само.
Сълзите издават
моята слабост.
В безсилие да
ти попреча
сега да си тръгнеш...
Случайно.
Недей...
Не искам...
Затова ще си трая.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

broken_dream (Нямам)

Ами Тома май си прав... не можем да сме като вас и постоянно да си траем. Аз лично колкото и да си казвам ще си трая,не успявам и като се замисля,само стихотворението на Нели е някакъв вид нетраене...

2009-01-20T13:23:50+02:00
mariniki (Магдалена Костадинова)

с много чувство...прегръщам те, Нели...с обич.

2009-01-20T08:58:37+02:00
Nella_gold (Нели )

Според "зависи", Томич!

2009-01-20T06:21:34+02:00
Tomad (Тома Кашмирски)

Забелязал съм, че при жените това "Ще си трая" не е много трайно.

2009-01-20T03:58:47+02:00
Napolitano (Валентин Желязков)

Ш-ш-ш-ш-ш-ш-т!!!! Не разваляй магията!

2009-01-20T02:05:02+02:00