Jan 19, 2009, 7:25 AM

Затова ще си трая

  Poetry
851 0 19
Попитах те.
И докога?!
А ти,
в краткия миг
на мълчание
нали
все с мене вървиш?
И в светлата вечер
на тихото скитане...
Началото.
Беше спонтанно
взето решение.
Не сбърках, нали?
Все в очите ти
намирам
свойте въпроси.
Мълчалив си.
И тъжен дори.
А аз не такъв
те желая.
И не ...
Каза,
обърнала съм ти гръб...
Не исках
да ме гледаш как плача.
Само.
Сълзите издават
моята слабост.
В безсилие да
ти попреча
сега да си тръгнеш...
Случайно.
Недей...
Не искам...
Затова ще си трая.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Нели All rights reserved.

Comments

Comments

  • Ами Тома май си прав... не можем да сме като вас и постоянно да си траем. Аз лично колкото и да си казвам ще си трая,не успявам и като се замисля,само стихотворението на Нели е някакъв вид нетраене...
  • с много чувство...прегръщам те, Нели...с обич.
  • Според "зависи", Томич!
  • Забелязал съм, че при жените това "Ще си трая" не е много трайно.
  • Ш-ш-ш-ш-ш-ш-т!!!! Не разваляй магията!

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...