19.01.2009 г., 7:25

Затова ще си трая

Поезия

842 0 19

Попитах те.
И докога?!
А ти,
в краткия миг
на мълчание
нали
все с мене вървиш?
И в светлата вечер
на тихото скитане...
Началото.
Беше спонтанно
взето решение.
Не сбърках, нали?
Все в очите ти
намирам
свойте въпроси.
Мълчалив си.
И тъжен дори.
А аз не такъв
те желая.
И не ...
Каза,
обърнала съм ти гръб...
Не исках
да ме гледаш как плача.
Само.
Сълзите издават
моята слабост.
В безсилие да
ти попреча
сега да си тръгнеш...
Случайно.
Недей...
Не искам...
Затова ще си трая.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

broken_dream (Нямам)

Ами Тома май си прав... не можем да сме като вас и постоянно да си траем. Аз лично колкото и да си казвам ще си трая,не успявам и като се замисля,само стихотворението на Нели е някакъв вид нетраене...

2009-01-20T13:23:50+02:00
mariniki (Магдалена Костадинова)

с много чувство...прегръщам те, Нели...с обич.

2009-01-20T08:58:37+02:00
Nella_gold (Нели )

Според "зависи", Томич!

2009-01-20T06:21:34+02:00
Tomad (Тома Кашмирски)

Забелязал съм, че при жените това "Ще си трая" не е много трайно.

2009-01-20T03:58:47+02:00
Napolitano (Валентин Желязков)

Ш-ш-ш-ш-ш-ш-т!!!! Не разваляй магията!

2009-01-20T02:05:02+02:00