Затуй към теб съм много безразлична
За тебе станах вече стара дреха,
която няма стойност и е без цена
и питаш се каква ли пък утеха
дарява с радост не една жена…
Така в обществото е прието -
тайно и безмълвно да рискуваш,
отдай дължимото на острието
и започни химери да рисуваш.
В живота туй си е реална нужда,
но с нея се “постига” пак любов -
е, да – крадливо е и ласка чужда
ще бъдат спътници по пътя нов?!
- Затуй към теб съм много безразлична -
престанах даже и да съм критична.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Валери Рибаров Все права защищены
