Patrizzia (Надежда Ангелова)
2079 18237
23 июн. 2021 г., 20:05  

Затуй солен прибоят е... 

  Поэзия
382 4 10

Луната щом изгрее, в косите посребрени,
сълзите на поета – опали ще блестят.
Замаяно прибоят ще легне, примирено,
измолил тиха ласка – целувка за из път.
Изпълнила небето му  с влюбено дихание,
ще прибере в косите си звездите, златен рой.
Рай е, за очите му, в блаженото незнание,
че колкото тя вярна е – все по-неверен той.

 

Морето пак ще лумне и хиляди делфини,
от перли и от пяна ще съградят дворец.
На малкия прозорец безсънна ще премине
и тази нощ самотна, за тъжния творец.
И тихо ще покапят сълзите върху римите,
ще догори свещицата, до капчица сребро.
На листа е написано : Някъде там има те...
Спомни поета, клетия, ти с обич и добро.

 

Зора когато сипне, Луната пак ще плаче,
ще сбира тя по пясъка от сълзи бисер бял,
за отлив красотата й какво ли вече значи,
и Слънцето засенчва я, дори без капка жал.
Спи премалял поетът и мека е постелята,
дори насън прегръща го бленувана жена...
Не го будете! Моля ви! И не ги разделяйте...
Затуй солен прибоят е, от чувство за вина.

 

 

 

© Надежда Ангелова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??