21 окт. 2008 г., 16:50

Затваря се кръгът 

  Поэзия » Философская
864 0 18
 

 

Забързано минават дните

и огърлицата редят -

мъниста пъстри от съдбите

докоснали с ръка деня.

 

С различна форма и разцветка,

но всяко скъпо е с това,

че носи  идентична гледка

от миг на радост и вина.

 

Редят се бавно и смирено

на нишката - един живот,

а мястото е отредено

и всяко следва своя ход.

 

Тече животът неусетно

през пръстите на суета,

търкулва зрънцето последно,

докоснато от есента.

 

Затваря се кръгът навеки,

потъва в черната земя

и няма веч безброй пътеки,

а само мрак и тишина.

© Наташа Басарова Все права защищены

Автор запретил голосование.
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??