Затваря се кръгът
Забързано минават дните
и огърлицата редят -
мъниста пъстри от съдбите
докоснали с ръка деня.
С различна форма и разцветка,
но всяко скъпо е с това,
че носи идентична гледка
от миг на радост и вина.
Редят се бавно и смирено
на нишката - един живот,
а мястото е отредено
и всяко следва своя ход.
Тече животът неусетно
през пръстите на суета,
търкулва зрънцето последно,
докоснато от есента.
Затваря се кръгът навеки,
потъва в черната земя
и няма веч безброй пътеки,
а само мрак и тишина.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Наташа Басарова Всички права запазени
