Затворен в клетка от лъжи и самота,
стени корави, наслоени с мъка,
тъга просмуква се във моята душа,
затворен съм... без никаква пролука.
Затвор студен, без лъч от светлина,
тупти сърцето все по бавно.
Изгасва... Краят ли е това?
Очи от болката притварям плавно.
Тръгвам си от вас и от света
оставям само тялото горещо
и питам ви "Кой спомена,
че любовта била прекрасно нещо?"...