ЗАТВОРЕНА МИДА
Много дълго в твойте очи ще се крия
и ще паля с копнежи нощта,
ще превръщам сълзите ти в бяла стихия,
а страха ти - в далечна звезда.
Много дълго за теб ще горя, като клада,
и искри ще се пръскат от мен.
Аз от тях обещавам пожар да запаля
в твоя ясен и приказен ден.
И ще лумнат от обич огньове-езици,
вечен огън ще грее света,
а във него ще пърхат две влюбени птици,
аз и ти - ще горим във страстта.
По-нататък не мога и в съня си да видя -
само вяра, а в нея е Бог.
Как приличаме с теб на затворена мида,
а между ни се ражда живот.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Валентин Йорданов Все права защищены
