Jan 23, 2007, 11:48 AM

ЗАТВОРЕНА МИДА 

  Poetry
901 0 10

Много дълго в твойте очи ще се крия

 и ще паля с копнежи нощта,

ще превръщам сълзите ти в бяла стихия,

а страха ти - в далечна звезда.

 

Много дълго за теб ще горя, като клада,

и искри ще се пръскат от мен.

Аз от тях обещавам пожар да запаля

в твоя ясен и приказен ден.

 

И ще лумнат от обич огньове-езици,

вечен огън ще грее света,

а във него ще пърхат две влюбени птици,

аз и ти - ще горим във страстта.

 

По-нататък не мога и в съня си да видя -

само вяра, а в нея е Бог.

Как приличаме с теб на затворена мида,

а между ни се ражда живот.

 

 

© Валентин Йорданов All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??