9 окт. 2007 г., 09:22

Затвори очи

959 0 3
Обичайно ежедневие, вървя по пътя си аз,
всичко е сиво, но сърцето ми е все още кърваво-червено!
То не ще избледнее, макар и нещастно...
Всеки ден мисля за теб, всяка секунда си  в моето съзнание,
това ме поддържа жива - мечтата.
Затварям очи и се понасям с тази нежна мелодия в главата ми,
просто се усмихвам.
Пробвай и ти, поне това спокойно можеш да направиш, без някой
после да пострада, просто свободен като вятъра.
Но, уви, изведнъж всичко спря.
В съзнанието ми цареше гробна тишина,
звукът сам се опитваше да чуе себе си, не успя.
Мечтата ми стоеше точно пред мен, стоя онемяла,
всичко спря...
Вече няма нужда да затварям очи!!!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Снежана Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...