Обичайно ежедневие, вървя по пътя си аз,
всичко е сиво, но сърцето ми е все още кърваво-червено!
То не ще избледнее, макар и нещастно...
Всеки ден мисля за теб, всяка секунда си в моето съзнание,
това ме поддържа жива - мечтата.
Затварям очи и се понасям с тази нежна мелодия в главата ми,
просто се усмихвам.
Пробвай и ти, поне това спокойно можеш да направиш, без някой
после да пострада, просто свободен като вятъра.
Но, уви, изведнъж всичко спря.
В съзнанието ми цареше гробна тишина,
звукът сам се опитваше да чуе себе си, не успя. ...