9.10.2007 г., 9:22

Затвори очи

960 0 3
Обичайно ежедневие, вървя по пътя си аз,
всичко е сиво, но сърцето ми е все още кърваво-червено!
То не ще избледнее, макар и нещастно...
Всеки ден мисля за теб, всяка секунда си  в моето съзнание,
това ме поддържа жива - мечтата.
Затварям очи и се понасям с тази нежна мелодия в главата ми,
просто се усмихвам.
Пробвай и ти, поне това спокойно можеш да направиш, без някой
после да пострада, просто свободен като вятъра.
Но, уви, изведнъж всичко спря.
В съзнанието ми цареше гробна тишина,
звукът сам се опитваше да чуе себе си, не успя.
Мечтата ми стоеше точно пред мен, стоя онемяла,
всичко спря...
Вече няма нужда да затварям очи!!!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Снежана Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...