Затвори очите в тъмнината и мечтай...
Протягаш плахо длани,
страхливо ме докосваш
и музиката бавно ни обгръща.
Пред теб стоя във бяло... боса...
в' видение за тебе се превръщам.
Усещам, че летя под топлите ти длани,
очите ме прогарят като за последно.
Разтапям се, от огън обладана,
страхът избяга някъде безследно.
Остана само пърхащата същност
с онези пеперуди под гръдта.
Прозрачна съм... красива и безплътна...
не искам да догоня утринта.
Танцува с мен душата ти във здрача
и плувам, недокосвайки земята.
Сълзи се стичат - не, не плача...
Потъвам във негата непозната.
Не ме изпускай, искам да остана!
Крещят и сетивата ми във мрака.
Обичай ме! Да бъда тъй желана
от теб така отдавна чакам.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Зл Павлова Все права защищены
