25 янв. 2008 г., 05:33

Затворих си очите и видях...

1.9K 0 31

Отгледал ме е вторият баща.

Обратно преброих - да стане първи.
Затворих си очите и видях
как бяло ме прегръща. Като щъркел.
Спасихме риби в хиляди реки -
ловяхме ги нарочно - да ги пуснем.
А слънцето изгряваше над Вит,
зад облаците щедри - лъскав гущер...
Отгледах си и втория баща,
за да умре. И да си спомня първия.
Но вече знам на гущера цвета.

 

И слънце може да запали църквата.

2007

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Павлина ЙОСЕВА Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...