Отгледал ме е вторият баща.
Обратно преброих - да стане първи.
Затворих си очите и видях
как бяло ме прегръща. Като щъркел.
Спасихме риби в хиляди реки -
ловяхме ги нарочно - да ги пуснем.
А слънцето изгряваше над Вит,
зад облаците щедри - лъскав гущер...
Отгледах си и втория баща,
за да умре. И да си спомня първия.
Но вече знам на гущера цвета.
И слънце може да запали църквата.
2007
© Павлина ЙОСЕВА Все права защищены