25.01.2008 г., 5:33

Затворих си очите и видях...

1.9K 0 31

Отгледал ме е вторият баща.

Обратно преброих - да стане първи.
Затворих си очите и видях
как бяло ме прегръща. Като щъркел.
Спасихме риби в хиляди реки -
ловяхме ги нарочно - да ги пуснем.
А слънцето изгряваше над Вит,
зад облаците щедри - лъскав гущер...
Отгледах си и втория баща,
за да умре. И да си спомня първия.
Но вече знам на гущера цвета.

 

И слънце може да запали църквата.

2007

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Павлина ЙОСЕВА Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...