21 сент. 2019 г., 13:25  

Затворник

634 5 12

Вали навън, блести дъжда,

чертая устните в прозорец.

Целувам ги, гори гръдтта,

не искам в мен да си затворник.

 

Вземи ключа, ръждясал сън,

едва ли тук ще съмне скоро.

Излез. Върви. Лети навън.

Не тръгвай само ти нагоре.

 

Към онзи връх, от който пих

солените сълзи на Рая,

така горчат от този стих,

че трудно е да пиша края.

 

Пиши го ти. Рисувай здрач,

и птица от любов да вие.

Небе.. звезди... с луна– палач

безмилостна, за да я убие.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Силвия Илиева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Пропуснала съм го, а е прекрасно! Нищо, сега ще му се насладя! Заслужените аплодисменти трябва да бъдат получени дори и със закъснение, Силви! ❤️
  • Безнадежно е да заключиш сам душата си и да захвърлиш ключа там където никога не можеш да го откриеш.
    Поздрав от мен!
  • Благодаря Ви за подкрепата и топлите думи, Владимир, Светле и Марианче.
  • Чудесно е, Силвенце...
  • Благодаря ти, Дани! На всички благодаря!

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...