Затворник
Вали навън, блести дъжда,
чертая устните в прозорец.
Целувам ги, гори гръдтта,
не искам в мен да си затворник.
Вземи ключа, ръждясал сън,
едва ли тук ще съмне скоро.
Излез. Върви. Лети навън.
Не тръгвай само ти нагоре.
Към онзи връх, от който пих
солените сълзи на Рая,
така горчат от този стих,
че трудно е да пиша края.
Пиши го ти. Рисувай здрач,
и птица от любов да вие.
Небе.. звезди... с луна– палач
безмилостна, за да я убие.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Силвия Илиева Всички права запазени
