Вали навън, блести дъжда,
чертая устните в прозорец.
Целувам ги, гори гръдтта,
не искам в мен да си затворник.
Вземи ключа, ръждясал сън,
едва ли тук ще съмне скоро.
Излез. Върви. Лети навън.
Не тръгвай само ти нагоре.
Към онзи връх, от който пих
солените сълзи на Рая,
така горчат от този стих,
че трудно е да пиша края.
Пиши го ти. Рисувай здрач,
и птица от любов да вие.
Небе.. звезди... с луна– палач
безмилостна, за да я убие.
© Силвия Илиева All rights reserved.
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
