Вали навън, блести дъжда,
чертая устните в прозорец.
Целувам ги, гори гръдтта,
не искам в мен да си затворник.
Вземи ключа, ръждясал сън,
едва ли тук ще съмне скоро.
Излез. Върви. Лети навън.
Не тръгвай само ти нагоре.
Към онзи връх, от който пих
солените сълзи на Рая,
така горчат от този стих,
че трудно е да пиша края.
Пиши го ти. Рисувай здрач,
и птица от любов да вие.
Небе.. звезди... с луна– палач
безмилостна, за да я убие.
© Силвия Илиева All rights reserved.
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
