1 июн. 2008 г., 21:20

Затворник

2.3K 1 4

Живот ли е това?

Живот ли е се питам?

До стената прикован,

между четири стени се скитам.

 

Загyбих аз живота,

загубих свободата.

Стоя безмълвен и сиротен,

потънал във тъгата.

 

Защо ли беше нужно

да постъпвам аз така?

Сърцето ми бе родом южно,

а на север отлетя.

 

Живот отнех, а аз живея,

изпълнен с отвръщение и страх.

Не спирам да копнея

за мойта гибел, моя крах.

 

Глава повдигам, но сломен съм,

сърцето ми е мъртво от отдавна.

На собствените действия във плен съм.

Живот отнет - не е победа славна.

 

Живея, а не искам!

Ръката ми човек уби

и ето, зъби стискам,

съвестта ще ме погуби.

 

Хора, помислете,

преди да правите така.

Назад се обърнете,

за всички е света.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Гергана Златева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...