Jun 1, 2008, 9:20 PM

Затворник

  Poetry » Civic
2.3K 1 4

Живот ли е това?

Живот ли е се питам?

До стената прикован,

между четири стени се скитам.

 

Загyбих аз живота,

загубих свободата.

Стоя безмълвен и сиротен,

потънал във тъгата.

 

Защо ли беше нужно

да постъпвам аз така?

Сърцето ми бе родом южно,

а на север отлетя.

 

Живот отнех, а аз живея,

изпълнен с отвръщение и страх.

Не спирам да копнея

за мойта гибел, моя крах.

 

Глава повдигам, но сломен съм,

сърцето ми е мъртво от отдавна.

На собствените действия във плен съм.

Живот отнет - не е победа славна.

 

Живея, а не искам!

Ръката ми човек уби

и ето, зъби стискам,

съвестта ще ме погуби.

 

Хора, помислете,

преди да правите така.

Назад се обърнете,

за всички е света.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Гергана Златева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...