Завесата ще падне (и театърът ще спре) I

По смисъл е тежко
да губиш в играта,
започната само от чист мазохизъм,
но леко е после -
навържеш нещата ,
живял си във свой реализъм.

Светът те е мачкал,
ти си живял -
не си срещу себе си,
не си се продал.
Понякога дишаш си сам,
покриваш очите си с лед.
А пари сърцето ти, знам,
душата ти иска отчет.
Сънуваш живота си в бяло,
одеждите черни били.
Но знаеш ли? Зная, че знаеш.
Такъв си - Човекът си Ти!

Че такъв си се родил е фактът,
който ще те следва цял живот,
но не превръщай този факт пръв,
научи се да си нов. Да си нов
е малко ударно за другите,
живеещи и "свикващи", но ти,
но ти не си тук, за да губиш,
но ти не слушай ги въобще.

Завесата ще падне и
театърът ще спре.
Все някой ден.
Все някой ден.
 
                                       07.04.2008г.