Apr 7, 2008, 8:16 PM

Завесата ще падне (и театърът ще спре) I

  Poetry » Civic
872 0 1
По смисъл е тежко
да губиш в играта,
започната само от чист мазохизъм,
но леко е после -
навържеш нещата ,
живял си във свой реализъм.

Светът те е мачкал,
ти си живял -
не си срещу себе си,
не си се продал.
Понякога дишаш си сам,
покриваш очите си с лед.
А пари сърцето ти, знам,
душата ти иска отчет.
Сънуваш живота си в бяло,
одеждите черни били.
Но знаеш ли? Зная, че знаеш.
Такъв си - Човекът си Ти!

Че такъв си се родил е фактът,
който ще те следва цял живот,
но не превръщай този факт пръв,
научи се да си нов. Да си нов
е малко ударно за другите,
живеещи и "свикващи", но ти,
но ти не си тук, за да губиш,
но ти не слушай ги въобще.

Завесата ще падне и
театърът ще спре.
Все някой ден.
Все някой ден.
 
                                       07.04.2008г.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Николинка Асенова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Завесата ще падне и
    театърът ще спре.
    Все някой ден.
    ................
    Хареса ми

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...