22 янв. 2007 г., 00:39

Завещание

716 0 8

Полъх съм.

Бавно стъпвам,

тихо тръгвам

В дланите твои
днес

изповядвам се.

Умирам,

за да се родя

 утре сутрин отново

-вятър летен,

нежно галещ
душата ти.

Молитва бяла си ти,

а аз обещание.

Тъй лесно се казва “да”

със устни горели

в желание.

Болка съм ти.

Пречупена

през вярата, времето
и мълчание.

Небесна съм.

От звезди
на вечери зимни
открадната.
Наречена съм ти.

Под месечината,

пред Бога
и ураганите.

Аз на сърцето твое,

завещана съм.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Киара Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Невероятно е!!!
    Браво!
  • Благодаря,че ме четете!
  • без коментар, по точно - без дъх
  • Който го може, го може! Стихът ти е като ефирна статуетка, до която като дете тихо се приближавам и не смея да докосна
  • Благодаря ви!!!

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...