22.01.2007 г., 0:39 ч.

Завещание 

  Поезия
527 0 8

Полъх съм.

Бавно стъпвам,

тихо тръгвам

В дланите твои
днес

изповядвам се.

Умирам,

за да се родя

 утре сутрин отново

-вятър летен,

нежно галещ
душата ти.

Молитва бяла си ти,

а аз обещание.

Тъй лесно се казва “да”

със устни горели

в желание.

Болка съм ти.

Пречупена

през вярата, времето
и мълчание.

Небесна съм.

От звезди
на вечери зимни
открадната.
Наречена съм ти.

Под месечината,

пред Бога
и ураганите.

Аз на сърцето твое,

завещана съм.

 

© Киара Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??