Завещание
Полъх съм.
Бавно стъпвам,
тихо тръгвам
В дланите твои
днес
изповядвам се.
Умирам,
за да се родя
утре сутрин отново
-вятър летен,
нежно галещ
душата ти.
Молитва бяла си ти,
а аз обещание.
Тъй лесно се казва “да”
със устни горели
в желание.
Болка съм ти.
Пречупена
през вярата, времето
и мълчание.
Небесна съм.
От звезди
на вечери зимни
открадната.
Наречена съм ти.
Под месечината,
пред Бога
и ураганите.
Аз на сърцето твое,
завещана съм.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Киара Всички права запазени
