Полъх съм.
Бавно стъпвам,
тихо тръгвам
В дланите твои
днес
изповядвам се.
Умирам,
за да се родя
утре сутрин отново
-вятър летен,
нежно галещ
душата ти.
Молитва бяла си ти,
а аз обещание.
Тъй лесно се казва “да”
със устни горели
в желание.
Болка съм ти.
Пречупена
през вярата, времето
и мълчание.
Небесна съм.
От звезди
на вечери зимни
открадната.
Наречена съм ти.
Под месечината,
пред Бога
и ураганите.
Аз на сърцето твое,
завещана съм.
© Киара All rights reserved.
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
