Полъх съм.
Бавно стъпвам,
тихо тръгвам
В дланите твои
днес
изповядвам се.
Умирам,
за да се родя
утре сутрин отново
-вятър летен,
нежно галещ
душата ти.
Молитва бяла си ти,
а аз обещание.
Тъй лесно се казва “да”
със устни горели
в желание.
Болка съм ти.
Пречупена
през вярата, времето
и мълчание.
Небесна съм.
От звезди
на вечери зимни
открадната.
Наречена съм ти.
Под месечината,
пред Бога
и ураганите.
Аз на сърцето твое,
завещана съм.
© Киара All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
