Завещание
Завещание
Виноградную косточку в тёплую землю зарою…
Булат Окуджава
Вече зарових семка от грозде в земята,
а не зная дали ще дочакам узрелия плод…
Дано поне внука долови строфи от трепета на лозата
и разкодира за себе си ясно житейския код:
- Да обгръщаш със поглед приятели стари;
- Да преплуваш блатото на своето поколение;
- Да нахраниш котките в двора със сетния залък;
- И ако Господ реши - да ти даде Вдъхновение…
Няма много за губене, просто бъди си такъв,
дето сам вдига Слънцето и го боли за тревата…
Всеки ден ще го пишеш със страст, болка и кръв
и така ще заплащаш цената на свободата…
Нека виното черно запали горчивия пламък
и утайка умора да тегне над тялото вечерта…
Готин, виж - почти съм готов с въздушния замък…
Иначе за какво съм му бил на света…
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Иван Все права защищены
