andromen (Иван)
41 29
14.09.2013 г., 12:25 ч.

Завещание 

  Поезия » Философска
549 0 4

Завещание

Виноградную косточку в тёплую землю зарою…

Булат Окуджава 

 

Вече зарових семка от грозде в земята,

а не зная дали ще дочакам узрелия плод…

Дано поне внука долови строфи от трепета на лозата

и разкодира за себе си ясно житейския код:

 

-              Да обгръщаш със поглед приятели стари;

-              Да преплуваш блатото на своето поколение;

-              Да нахраниш котките в двора със сетния залък;

-              И ако Господ реши - да ти даде Вдъхновение…

 

Няма много за губене, просто бъди си такъв,

дето сам вдига Слънцето и го боли за тревата…

Всеки ден ще го пишеш със страст, болка и кръв

и така ще заплащаш цената на свободата…

 

Нека виното черно запали горчивия  пламък

и утайка умора да тегне над тялото вечерта…

Готин, виж - почти съм готов с въздушния замък…

Иначе за какво съм му бил на света…

© Иван Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??