14 мая 2020 г., 00:45

Завещание

1.2K 1 0

Дори накрая на света
ще ме обичаш ти, нали,
момиче?
Обичането е като врабче,
което с песен те привлича.
Приличам ли ти на човек,
готов сама да те остави?
Нощта – жена от минал век,
се крие в дъхави дъбрави...
Отричам липсата и плача –
ръцете ти са сякаш още тук.
Напук на времето прогнило,
момчето ще се бори,
ще те чака...
Това ще ти се стори някак
мило...
Забрави ли красивите лета
и топлата вода в Приморско?
Моментите? Щастливите лица?
Дано това не е било позьорство!
Когато се изгубихме в Созопол,
когато се държахме за ръка,
когато бреговете на Ахтопол
и Морската градина на Бургас
оформяха за нас любов голяма,
измама се оказа всяко „Да!“...
Отказа се!
Багажа си събра
и болка по лета̀
ми завеща...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Димитър Драганов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...