14 may 2020, 0:45

Завещание

  Poesía » Otra
1.2K 1 0

Дори накрая на света
ще ме обичаш ти, нали,
момиче?
Обичането е като врабче,
което с песен те привлича.
Приличам ли ти на човек,
готов сама да те остави?
Нощта – жена от минал век,
се крие в дъхави дъбрави...
Отричам липсата и плача –
ръцете ти са сякаш още тук.
Напук на времето прогнило,
момчето ще се бори,
ще те чака...
Това ще ти се стори някак
мило...
Забрави ли красивите лета
и топлата вода в Приморско?
Моментите? Щастливите лица?
Дано това не е било позьорство!
Когато се изгубихме в Созопол,
когато се държахме за ръка,
когато бреговете на Ахтопол
и Морската градина на Бургас
оформяха за нас любов голяма,
измама се оказа всяко „Да!“...
Отказа се!
Багажа си събра
и болка по лета̀
ми завеща...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Димитър Драганов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...