May 14, 2020, 12:45 AM

Завещание 

  Poetry » Other
1006 1 0
Дори накрая на света
ще ме обичаш ти, нали,
момиче?
Обичането е като врабче,
което с песен те привлича.
Приличам ли ти на човек,
готов сама да те остави?
Нощта – жена от минал век,
се крие в дъхави дъбрави...
Отричам липсата и плача –
ръцете ти са сякаш още тук.
Напук на времето прогнило, ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Димитър Драганов All rights reserved.

Random works
: ??:??