Завет

Търкулнаха се нови десет лета,

от безкрая на кръговрата

по пътя към вечността,

и в миг на възхвала нека Ти благодаря!

Къде ли щях да бъда днес,

без да се запитам, "къде отиваш Господи"*

в миг на надвиснали тъмни облаци

върху старопланинското било...

Дали щях да се скитам из странджански гори,

да прекосяваме дерета, джунгли, бродове, реки, 

заслушани в шепоха на тихите дъбови гори,

пленени от спокойствието на творението....

Дали щях да осъзная завета,

заповедта да обичам,

да давам, 

без да чакам да получавам,

без да ми отнемаш и подаряваш

отключени врати

скрити параклиси

чудодейни икони

спасение от срещи с отровни змии

и научени уроци с приятели добри...

Милостиво пръв да ми покажеш,

какво е Любовта

и сърцето ми да отвориш

за Златото на Вечността...

* "Quo Vadis, Domine?"