Nov 11, 2025, 4:50 AM

Завет

122 0 0

Търкулнаха се нови десет лета,

от безкрая на кръговрата

по пътя към вечността,

и в миг на възхвала нека Ти благодаря!

 

Къде ли щях да бъда днес,

без да се запитам, "къде отиваш Господи"*

в миг на надвиснали тъмни облаци

върху старопланинското било...

 

Дали щях да се скитам из странджански гори,

да прекосяваме дерета, джунгли, бродове, реки, 

заслушани в шепоха на тихите дъбови гори,

пленени от спокойствието на творението....

 

Дали щях да осъзная завета,

заповедта да обичам,

да давам, 

без да чакам да получавам,

без да ми отнемаш и подаряваш

 

отключени врати

скрити параклиси

чудодейни икони

спасение от срещи с отровни змии

и научени уроци с приятели добри...

 

Милостиво пръв да ми покажеш,

какво е Любовта

и сърцето ми да отвориш

за Златото на Вечността...

 

 

* "Quo Vadis, Domine?"

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© V All rights reserved. ✍️ No AI Used

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...