11.11.2025 г., 4:50

Завет

121 0 0

Търкулнаха се нови десет лета,

от безкрая на кръговрата

по пътя към вечността,

и в миг на възхвала нека Ти благодаря!

 

Къде ли щях да бъда днес,

без да се запитам, "къде отиваш Господи"*

в миг на надвиснали тъмни облаци

върху старопланинското било...

 

Дали щях да се скитам из странджански гори,

да прекосяваме дерета, джунгли, бродове, реки, 

заслушани в шепоха на тихите дъбови гори,

пленени от спокойствието на творението....

 

Дали щях да осъзная завета,

заповедта да обичам,

да давам, 

без да чакам да получавам,

без да ми отнемаш и подаряваш

 

отключени врати

скрити параклиси

чудодейни икони

спасение от срещи с отровни змии

и научени уроци с приятели добри...

 

Милостиво пръв да ми покажеш,

какво е Любовта

и сърцето ми да отвориш

за Златото на Вечността...

 

 

* "Quo Vadis, Domine?"

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© V Всички права запазени ✍️ Без използване на ИИ

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...