20 мая 2006 г., 19:27

Зави се буря гръмоносна

798 0 7
  • Зави се буря гръмоносна.
    Затръшнаха се отворени врати.
    Стъкла се счупиха и влезе в стаята
    ухание на дъжд, и на треви.
    Саксиите с цветя са някъде изпадали,
    а вместо тях довял е клони вятъра.
    А мене ми е хубаво!
    Обичам бурите и ветровете...
    А после по старому ще бъде пак,
    вечерята, и филма, банята,
    и пак и пак.
    Небето е така красиво, във розово!
    Ах, как обичам дъждовете,
    отмили моето небе!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Евгения Тодорова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Много ми хареса стихът ти Джейни! В него долових много по-дълбок смисъл между редовете, отколкото в думите. Поздрави и от мен!
  • Така е Ради!
    Качвам си изтрите стихове.
  • Изтрих си коментара,Жени,защото си права.След като небето се продъни и изплаче сълзите си...сърцето му звучи като камбана
  • Благодаря ви!
    След гръмоносната буря небето е свежо и розово Веси.
    И на теб Христо!Щом обичаш дъждовете не те е страх от бурите
  • Браво Възхищавам ти се Поздрави

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....