20.05.2006 г., 19:27

Зави се буря гръмоносна

795 0 7
  • Зави се буря гръмоносна.
    Затръшнаха се отворени врати.
    Стъкла се счупиха и влезе в стаята
    ухание на дъжд, и на треви.
    Саксиите с цветя са някъде изпадали,
    а вместо тях довял е клони вятъра.
    А мене ми е хубаво!
    Обичам бурите и ветровете...
    А после по старому ще бъде пак,
    вечерята, и филма, банята,
    и пак и пак.
    Небето е така красиво, във розово!
    Ах, как обичам дъждовете,
    отмили моето небе!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Евгения Тодорова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Много ми хареса стихът ти Джейни! В него долових много по-дълбок смисъл между редовете, отколкото в думите. Поздрави и от мен!
  • Така е Ради!
    Качвам си изтрите стихове.
  • Изтрих си коментара,Жени,защото си права.След като небето се продъни и изплаче сълзите си...сърцето му звучи като камбана
  • Благодаря ви!
    След гръмоносната буря небето е свежо и розово Веси.
    И на теб Христо!Щом обичаш дъждовете не те е страх от бурите
  • Браво Възхищавам ти се Поздрави

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...