May 20, 2006, 7:27 PM

Зави се буря гръмоносна

  Poetry
797 0 7
  • Зави се буря гръмоносна.
    Затръшнаха се отворени врати.
    Стъкла се счупиха и влезе в стаята
    ухание на дъжд, и на треви.
    Саксиите с цветя са някъде изпадали,
    а вместо тях довял е клони вятъра.
    А мене ми е хубаво!
    Обичам бурите и ветровете...
    А после по старому ще бъде пак,
    вечерята, и филма, банята,
    и пак и пак.
    Небето е така красиво, във розово!
    Ах, как обичам дъждовете,
    отмили моето небе!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Евгения Тодорова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Много ми хареса стихът ти Джейни! В него долових много по-дълбок смисъл между редовете, отколкото в думите. Поздрави и от мен!
  • Така е Ради!
    Качвам си изтрите стихове.
  • Изтрих си коментара,Жени,защото си права.След като небето се продъни и изплаче сълзите си...сърцето му звучи като камбана
  • Благодаря ви!
    След гръмоносната буря небето е свежо и розово Веси.
    И на теб Христо!Щом обичаш дъждовете не те е страх от бурите
  • Браво Възхищавам ти се Поздрави

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....