Завиждат ни
Завиждат ни, а те не смеят
да бъдат като нас безумни -
за сигурното вечно гледат,
кой колко близост си е купил.
Броят целувки и минути -
кой дал е, кой любов е скътал,
разменят си безброй заблуди,
фиксирани да бъдат първи.
Завиждат ни, защото тихи
вървим прегърнати по пътя,
след нас усмихва се паважът,
а мъртвото дърво разцъфва.
Целувките ни старомодни
не се срамуват, че са чисти,
а любовта ни тъмноока
ни прави още по-различни.
Завиждат ни и ни проклинат,
че залъкът един ни стига.
Не се косете, Господ носи
там, дето злобата не влиза.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Геновева Симеонова Все права защищены
