Завиждат ни
Завиждат ни, а те не смеят
да бъдат като нас безумни -
за сигурното вечно гледат,
кой колко близост си е купил.
Броят целувки и минути -
кой дал е, кой любов е скътал,
разменят си безброй заблуди,
фиксирани да бъдат първи.
Завиждат ни, защото тихи
вървим прегърнати по пътя,
след нас усмихва се паважът,
а мъртвото дърво разцъфва.
Целувките ни старомодни
не се срамуват, че са чисти,
а любовта ни тъмноока
ни прави още по-различни.
Завиждат ни и ни проклинат,
че залъкът един ни стига.
Не се косете, Господ носи
там, дето злобата не влиза.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Геновева Симеонова Всички права запазени
