17 дек. 2007 г., 22:41

Завинаги

1.7K 0 5
В очите ти ражда се сълза,
не плачи, мили -
нощта не е дошла.
Това не е раздяла,
а начало на игра.
Ще се скрия за малко
далеч от тъмнината.
Потърси ме отново,
когато отиде си луната.

Аз тук ще съм
с пръст покрита,
ще те чакам
в спомена скрита.
Ще ме откриеш,
с безжизнени ръце
тялото ще обгърнеш
и смълчаните ни сърца
ще се обичат както и сега.

Не! Не мисли за пагубния сън!
Погледни залеза красив навън
как преливат се неговите цветове!
Потапя ни в нежност морска вода,
омагьосва ни виолетова мъгла,

посипват ни с усмивки златни цветя,
изгарят ни кървави огньове на страстта.
Погледни, мили, не плачи!
Остава ни любовта завинаги.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Жулиета Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...