17.12.2007 г., 22:41 ч.

Завинаги 

  Поезия » Любовна
1094 0 5
В очите ти ражда се сълза,
не плачи, мили -
нощта не е дошла.
Това не е раздяла,
а начало на игра.
Ще се скрия за малко
далеч от тъмнината.
Потърси ме отново,
когато отиде си луната.

Аз тук ще съм
с пръст покрита,
ще те чакам
в спомена скрита.
Ще ме откриеш,
с безжизнени ръце
тялото ще обгърнеш
и смълчаните ни сърца
ще се обичат както и сега.

Не! Не мисли за пагубния сън!
Погледни залеза красив навън
как преливат се неговите цветове!
Потапя ни в нежност морска вода,
омагьосва ни виолетова мъгла,

посипват ни с усмивки златни цветя,
изгарят ни кървави огньове на страстта.
Погледни, мили, не плачи!
Остава ни любовта завинаги.

© Жулиета Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??